Потребителски вход

Запомни ме | Регистрация
Постинг
29.10.2011 20:48 - КАК ЗАВЪРШИЛИ ЗЕМНИЯ СИ ЖИВОТ НЯКОИ ОТ ХРИСТОВИТЕ АПОСТОЛИ
Автор: bogolubie Категория: Други   
Прочетен: 1940 Коментари: 0 Гласове:
0



image

Йоан 21:25 „ Има още и много други дела, които извърши Исус; но ако се напишеха едно по едно, струва ми се, че цял свят не щеше да побере написаните книги. [Амин].”

Делата на живия Бог са много бройни и затова са записани само част от тях. Така е и с делата на апостолите за тях имаме оскъдна информация особено за тяхната мъченическа смърт. Но съществуват християнски предания от светии и последователи на Христос, които ни дават информация за смърта на великите мъченици.

Освен дванадесетте апостоли, Господ Исус Христос избрал още седемдесет други. Лука разказва така: “след това Господ избра и други седемдесет ученици и ги разпрати пред Себе Си по двама за всеки град и място” (Лук. 10:1-16). Те се разпръснали по света да проповядват и страдат за Христа.
Проповядвали не само със слово, но и с примера на добродетелния си живот, търпение, кротост, дела на християнска любов , вършили чудеса и много от тях за умряли мъченически..

ЯКОВ – единствената смърт на апостол, която е записана в Библията, е на Яков (Деяния 12:2). Цар Ирод умъртви Яков „с меч”, вероятно отнасящо се за обезглавяване. Обстоятелствата около смъртта на другите апостоли могат да бъдат известни единствено на базата на църковни предания, затова ние не трябва да отдаваме значение на който и да е друг документ.

ПЕТЪР – най-често възприетото църковно предание по отношение на смъртта на апостол е, че Апостол Петър е бил разпънат с главата надолу на кръст във формата на Х, в Рим, в изпълнение на Исусовото пророчество (Йоан 21:18). По-долу са най-популярните „предания” по отношение на смъртта на другите апостоли.

МАТЕЙ е понесъл мъченичество в Етиопия, убит от рана с меч.

ЙОАН е бил мъчен, когато е бил сварен в огромен съд с врящо олио по време на вълната на преследване в Рим. Въпреки това, той бил избавен по чудо от смърт. Йоан тогава е бил осъден в мините в затвора на остров Патмос. Той написва пророческата си книга Откровение на Патмос. Апостол Йоан по-късно е освободен и се връща в това, което сега в наши дни Турция. Той умира като стар човек, единственият апостол, който умира в мир.

ЯКОВ- братът на Исус , водачът на църквата в Ерусалим, е бил хвърлен от югоизточния връх на храма (над сто фута надолу), когато е отказал да се отрече от вярата си в Христос. Когато откриват, че той оцелява след падането, неговите врагове го бият до смърт с тояга. Това е същия връх, който Сатана показа на Исус по време на изкушението.

ВАРТОЛОМЕЙ – известен също като Натанаил, е бил мисионер в Азия. Той е бил свидетел в днешна Турция и е бил преследван заради проповядването си в Армения, бит до смърт с камшик.

АНДРЕЙ – бил е разпънат на кръст във форма на Х в Гърция. След като е бил бит с камшик силно от седем войници, те връзват тялото му за кръста с въжета, за да удължат неговата агония. Неговите последователи свидетелстват, че когато той е бил воден към кръста, Андрей ги е поздравил с тези думи: „Аз отдавна желаех и очаквах този щастлив час. Кръстът е бил осветен от тялото на Христос, висящо на него.” Той продължава да проповядва на мъчителите си в продължение на два дни, докато умира.

ТОМА – бил е намушкан с копие в Индия по време на едно от мисионерските си пътувания за установяване на църквата там.

МАТИЯ- апостолът избран да замести предателя Юда Искариотски, е бил бит с камъни и след това обезглавен.

ТАДЕЙ- бил е родом от Едеса. Той е бил пратен да благовествува в Едеса. Там живял при един свой познайник, на име Товия, проповядвал словото Божие и с името на Иисус Христос вършил много чудеса.

Апостол Тадей проповядвал на всички едески жители и мнозина от тях повярвали и се кръстили. Едеския княз Авгар поискал богато да възнагради апостола за своето излекуване от проказа, но Тадей отказал да приеме дарове. Когато утвърдил Едеската църква и поставил презвитери, той напуснал града, обиколил цяла Сирия и Месопотамия и навсякъде проповядвал Евангелието. Умрял във финикийския град Берит.

ПАВЕЛ – бил е измъчван и след това обезглавен от злия император Нерон в Рим през 67 сл. Хр.

ТИМОТЕЙ – е бил умъртвен на 22 януари 97 г. от езическа тълпа, защото излязъл пред езическото шествие и го изобличил за безсрамните действия по време на Артемидините тържества.

ЛУКА – бил е спътник на св. ап. Павел, роден е в Антиохия Сирийска. Бил лекар и живописец, според свидетелството на Филосторгий и Никифор Калист.
Според Преданието, той много проповядвал за Христа, най-вече в Египет и Беотия (Средна Гърция). Загинал мъченически на 80-годишна възраст в гръцката страна Ахаия.

ТИТ – когато ап. Павел пристигнал втори път в Рим, Тит го посетил и след мъченическата му смърт погребал тялото на великия апостол. След това той се върнал в Крит и неуморно се трудил да проповядва словото Божие по градове и села и навсякъде обяснявал Христовия закон.
Тит обърнал голям брой люде към Христа, разрушил идолите и следвал във всичко наставленията на своя учител. Доживял дълбока старост и пред смъртта си видял св. ангели, които дошли за душата му. Лицето му се озарило от чудна светлина и той тихо и радостно предал Богу душата си.

ВАРНАВА- бил е наречен така от апостолите, а преди това се наричал Иосия (Деян. 4:36). За него се споменава в книга Деяния апостолски и в Посланието на свети апостол Павел до галатяните: “възлязох казва апостол Павел в Иерусалим с Варнава” (Гал. 2:1). Този апостол заедно с апостол Павел послужил на благовестието и отначало проповядвал Христа в Рим, а после бил поставен за епископ в Медиолан. Той завършил живота си в своята родина, на остров Кипър, където бил пребит с камъни от гонителите на Христовата вяра.

ФИЛИМОН е бил именит гражданин на Колоси, а Апфия, по свидетелство на свети Йоан Златоуст, била негова съпруга. Последният, като повярвал в Христа, направил от дома си църква; така в дома му се събирали всички вярващи в Колоси и тук, като в църква, се извършвали божествени служби. След това Филимон бил поставен за епископ, за да помага на апостолите в разпространяването на Евангелието.
Веднъж в Колоси се извършвал богомерзък празник в чест на езическата богиня Артемида. По това време апостолите Архип и Филимон, събрали всички вярващи в дома на Филимон и Апфия, и възнасяли към Господа обичайните си моления и извършвали божествена служба.
Идолослужителите, изпитващи силна ненавист към християните, узнали, че те са се събрали в дома на Филимон. Възползвайки се от това, езичниците внезапно ги нападнали, разпръснали цялото Христово стадо, едни набили, други убили; след това хванали светите апостоли Архип и Филимон, а също и Апфия и ги отвели при ефеския градоначалник Артоклис и по негова заповед подложили светиите на мъчения: отначало ги прострели на земята и започнали да ги влачат, като немилосърдно им нанасяли удари; след това заровили всеки от тях поотделно в земята до бедрата и започнали да хвърлят камъни по тях. Филимон и Апфия напълно затрупали с камъни; а Архип едва оставили жив за посмешище на децата; събрали се много момчета, които започнали да режат светеца с ножове.

МАРК е бил известно време спътник и помощник и на ап. Павел. Той го е придружавал през време на първото му пътешествие. През 47–48 г. е бил с него на остров Кипър.
Между 52 – 62 година евангелист Марк е проповядвал Христовото учение в Египет. В Александрия, главен град на тази страна, той основал църковна община и бил пръв неин епископ.
За да подготви ръководители за вярващите, основал в Александрия училище, което скоро станало известно в целия Изток.
Близко до морския бряг евангелист Марк построил първия християнски храм, където се събирали много християни, за да присъстват на богослужението. Езичниците не могли да гледат спокойно, как числото на вярващите в Христа се увеличава всеки ден, и решили да убият евангелиста. Това свое решение те изпълнили на празника в чест на езическия бог Серапис. В същия ден, 24 април, тогава се паднал и най-големият християнски празник Великден. В навачерието на празника евангелист Марк съветвал народа да не участва в езическото тържество. Това озлобило езичниците и те, като нахлули в храма, където евангелистът извършвал богослужение, хванали го, извели го вън и, като го вързали за шията с въже, с викове го повели по градските улици. Кръвта на светия мъченик обагряла камъните на калдаръма. Той обаче твърдо понасял страданията, като не преставал да се моли: “Благодари Ти, Господе Иисусе Христе, че ме удостои да търпя страдания за Твоето име”. Вечерта затворили мъченика в тъмница. През нощта му се явил ангел и му казал, че неговото име ще бъде записано в книгата на живота, и че той ще бъде причислен към светите апостоли, а паметта му няма да бъде забравена навеки. След това му се явил сам Спасителят и му казал: “Мир не тебе, благовестителю Мой”.
На другия ден мъчението продължило с още по-голямо ожесточение. Мъченикът – апостол не преставал да се моли. Най-после, като произнесъл думите: “В Твоите ръце, Господи, предавам духа си”, тихо издъхнал.

АКИЛА – проповядвал е Христа в Азия, Ахея и Ираклия и помогнал за спасението на много човешки души, като обръщал езичниците и ги кръщавал. Той обикалял и по други земи и навсякъде проповядвал Царството Божие. Просвещавал със светата вяра, разрушавал идолите, издигал църкви, ръкополагал свещеници. Претърпял много страдания и бил убит от неверниците.

ОНИСИМ -Той няколко години е (в книгата на Филимон е писано за него, бил е слуга на Филимон) бил ефески епископ, обръщал езичници към Христа, укрепявал вярващите чрез поучения и пример на добродетелен живот.

В царуването на Траян (98-117 г.) започнало гонение против християните и Онисим бил повикан в Рим. Доведен на съд при управителя Тертил, Онисим с твърдост изповядал Името на Христа. На въпроса, кой е и от какъв род е, той отговорил:
- Аз съм християнин. В младостта си бях роб на човек, а сега съм верен роб на Господа Иисуса Христа!
- За каква цена те е купил новият ти Господар? – запитал управителят.
- Синът Божий, Иисус Христос, със скъпоценната Си кръв ме е изкупил от гибел – отговорил Онисим.
На въпроса, какво се нарича суетен живот, Онисим изброил пороците, които ни отдалечават от Бога: сребролюбие, гордост, завист, злословие, лъжа и лицемерие, гняв, невъздържание и пиянство.
- Всичко това се нарича суетен живот – казал Онисим – и на всичко това източник и причина е поклонението на лъжливи богове. И теб увещавам, Тертиле, познай истината, остави временната суета, приеми Закона на любовта към ближния и се обърни с вяра към Създателя и Спасителя! Той ще те приеме, защото не иска гибелта на грешниците, но се радва на тяхното покаяние и им прощава предишните съгрешения.

Тия думи, пълни с кротост и любов, раздразнили управителя:
- Та значи ти не само самичък упорстваш в заблужденията си – извикал той. – но и нас желаеш да обърнеш към тях? Ти за това ще бъдеш подложен на мъчения.
- Мъченията не ме плашат – отговорил Онисим, – сред страданията надеждата за бъдещ живот ще ме утеши и силата Христова ще ме укрепи.
Управителят заповядал да отведат Онисима в тъмницата, където светият апостол прекарал осемнадесет дни. Той бил утешаван от честите посещения на християните и от тяхното съчувствие. На невярващите той проповядвал Словото Божие и мнозина от тях обърнал към истината.
След осемнадесет дни управителят изгонил Онисима от Рим и го пратил на заточение в Путеол. И там Онисим продължавал без страх да проповядва Евангелието и да обръща езичниците.
Като узнал за това, Тертил отново го повикал на съд. Като видял, че Онисим е непреколонен във вярата си, заповядал жестоко да го бият и след това го предал на смърт. Една християнка от царски род взела обезглавеното тяло на светия мъченик и го поставила в сребърен ковчег.

Не е толкова важно как са умрели апостолите. От значение е фактът, че те всички са били готови да умрат за вярата си. Ако Исус не е бил възкресен, учениците щяха да знаят. Никой няма да умре за нещо, което знае, че е лъжа. Фактът, че всеки един от апостолите е бил готов да умре от ужасна смърт, отказвайки да се отвърне от своята вяра в Христос, е огромно доказателство, че те наистина са били свидетели на възкресението на Исус Христос.

Жития на светиите (pravoslavieto.com)

Във всяка една диспенсация от църковната история е имало и ще има истински апостоли-смели и безтрашни служители на живия Бог.
Но се чудя как в последните времена на църквата от 21 век, все повече и повече служители, които нямат плодовете и призванието да бъдат апостоли. С гордост парадират пред себе си и църквата, че са такива. Те са приели за себе си тази „титла”, която би им дала по-голям респект и авторитет от църквата.
Какво ли би станало ако повече вярващи искат от Бог колури за да помажат очите си ? Какво биха видели когато прогледат?




Гласувай:
0



Следващ постинг
Предишен постинг

Няма коментари
Вашето мнение
За да оставите коментар, моля влезте с вашето потребителско име и парола.
Търсене

За този блог
Автор: bogolubie
Категория: Други
Прочетен: 13706900
Постинги: 14720
Коментари: 2351
Гласове: 9367
Архив
Календар
«  Март, 2024  
ПВСЧПСН
123
45678910
11121314151617
18192021222324
25262728293031